18 ago 2016, 0:57

Предрешени изгреви 

  Poesía
682 3 14
Няма да съм странно драматична
и с поглед да отпивам от безкрая.
Каквото имам, ще ми бъде всичко.
И без това припадам от раздялата,
която ни орисва да сме заедно,
усещаш ли?
Отново съм в ръцете ти.
Преливам по прелистени илюзии,
писмата сипят малко дълголетност.
А ти си тук.
Сърцата ни, къде са?
Целуват се детински, по приятелски. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??