Лицето ти е бяло, нежно цвете,
отпило от сълзите на дъжда.
Искри сред тях немигнала звезда–
знамение за влюбени поети.
Очи ми дай – да видя с тях звездите!
Сърце ми дай – да срещна в мир света!
Като гадател жрец да те орисам
и в огън свят да пламне любовта!
Да ме събудиш с дъх! Да те докосна
и с устни да гася пожари росни!
Каква стихия пак ме облада?!
Щом казва в стих сърцето на луната, ...