Седни за малко. Поплачи си...
Защо загуби ти кураж?
Във нещо сбърка ли? Личи си.
Но знай, че туй не е мираж.
Не слагай на сърцето болка.
Ще дойдат други времена.
И радост нова, като шнолка,
ще гали твойте рамена.
И дните слънчеви ще станат.
Ще те целува и луна.
Далече болки ще останат.
Ще станеш новата жена.
И длан на мъж ще те погали.
Сърцето му ще затупти.
В душата огън ще запали...
Блажен до тебе ще заспи.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados