И когато се обръщаш назад,

ще виждаш усмивката ми вяла,

докато напускам златния палат,

в който години наред съм живяла.

Ще се питаш: „Какво ли съм сторил,

за да заслужа такава празнота?

Дали съзнателно съм те прогонил

или съм те пуснал без яснота?”

Ще кръжиш над хубавите спомени

с неспособност да се гмурнеш в тях.

А ръцете ти, от копнежи съпроводени,

ще ме търсят, знаейки, че е грях.

Ще те боли, видиш ли двойка,

в която ще откриваш миналото.

И ще се обръщаш след всяка девойка

с искра надежда за загиналото.

Не ти допада това описание,

в което аз и ти сме разделени?

Тогава приеми едно предсказание,

даващо ни мечтите споделени.

И нека всеки опитва да се намесва

в стремежа си да ни подчини.

Ние ще правим, каквото ни харесва

без никой нищо да ни причини.