Предсмъртен вик

18 feb 2006, 17:44

Poesía

1087 0 2

Една душа, разпъната на кръст изстена
умираше по малко всеки ден!
Неразбрана, нежелана, заклеймена,
позорен стълб и беше отреден!

Словесни камъни валят по нея,
свива се душата и мълчи.
Студени погледи-стрели-раняват я
и не знаеш колко я боли!

А беше нежен шипков цвят,
разтваряше се тя за тебе
и те канеше във своя розов свят
на розова разходка под звездите!

За розовото в нея сляп остана
не говореше на нейния език.
Сега с окъсани листенца, гола,
надава тя предсмъртния си вик!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

dolly (Доли)

2006-02-22T12:55:47+02:00

Тъжно и хубаво.
ani4ka (Ангелина Петкова)

2006-02-18T19:12:52+02:00

мисля че е наддава* хубаво е.. до мен стигна..