25 nov 2007, 9:17

Предсмъртно 

  Poesía
1538 0 8

Аз исках да обичам нежно

и някой нежно да обича мен

и всички мигове копнежни

да ми се случват всеки ден.

 

И слънцето за мен да блесне,

и вятърът над мен да бди,

но пламъкът в сърцето гасне,

в душата болката не спи.

 

В очите ми сълзи нахлуват

с всеки изгрев на деня

и силни ветрове бушуват,

не мога вече да ги спра...

 

Не мога да заспивам вечер

сама в студеното легло.

Онези мигове далечни

топят се в мекото кресло.

 

Опитвах се да бъда мила,

опитвах нежно, с доброта,

но свойта обич не открила,

аз паднах в плен на самота.

 

Аз паднах немощна и бяла,

дълбоко в хорската тълпа,

останах непокътната и цяла,

но без сърце и без душа!

 

Сега в ковчега си безличен,

скован от дървени трески,

лежа тъй бледа и различна,

без блянове и без мечти...

© Иринка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Рано ти е за ковчези,но стиха е смислен и стойностен!Дръж само така и блазе на този който влезе в сърцето ти.Кураж и успехи
  • Тъжно...но не безнадежно!
    Прекрасно стихотворение.
    Ти само се изправи и отново
    на крака продължи... С много обич.
  • Стихът ти е много тъжен, но прекрасен! Поздави Иринка!
  • Потресе ме болката в теб!
    Много силен стих!
    Поздрави, Иринка!
  • Лелеееее,напомни ми на моята младост!И аз имам едно стихотворение"Предсмъртно" Писах го когато бях на 21 години!Няма нищо ново под небето!!!ПОЗДРАВИ ЗА ЧУДЕСНИЯ СТИХ!!!!!
  • Толкова дълбок и силен стих!Не се отчайвай!Вярвай,че тази необходима на всички ни любов ще дойде,когато най малко я очакваш!
  • Много силен стих!
    Браво!
  • Развълнува ме!Финала е тежък...Поздрави от мен!!!
Propuestas
: ??:??