Предвечер, обичам...
... Така в часовете най - дълбоки на погледа ти ,
когато здрача копнее за прегръдката на слънцето
и усмивката ти изпълва света ми с магическа същност,
сърцето ти е убежището на устните и душата ми
в мечтата да отпия от еликсира на живота...
и да потъна в теб неутолимо отново и отново...,
на дълбоко, надълбоко, още по надълбоко...,
защото нощем, денем, по средата...все те обичам...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse