25 oct 2006, 13:42

Предястие с десерт 

  Poesía
854 0 2
Светли облаци усмихват се над зелени поляни,
а ледовете бавно напредват към вечния свят.
Пъплят разни хора, слънчеви, от твоя Бог избрани,
който трови останалите със смърт, във формата на нежен цвят.
Не искаш да стане така, и не можеш да го промениш...
във своята безвременна същност, дълбоко, молиш и крещиш -
Свобода, дайте я, нека я погълна за да бъда наистина безвременна.
Милост, основно предястие с черен пипер, което никой не иска да проявява.
Мечти, о мисли любими и неизпълними, вътре в мен аз ще ви дам повече, отколкото
се надяват за вас.
Върви към твоята безмилостна вечност, която ще се състои.
така или иначе.
Един цирк с човеци безумни,
без определен път но със цел - задоволение.
Моето име го знаеш - Празнота
Една свястна душа, гледаща нагоре към вярната посока
Очи, закърнели от гледките, които често се показват навън
Триста хиляди добри хормона, искащи малко цвят в натюрморта, направен с въглен.
Лудост, породена от отношение присъщо на аутсайдер в своята област - Човек и Живот
Помни моето название, защото след вечния ад ще ме срещнеш -
облечен в сини панталон и сако, винаги така безразличен,
но горд от себе си, че те среща, и търсещ нашата искра Любов.

© Милан Миланов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това се нарича "бял стих" и в него не е задължително да се римува. Важна е мелодичността и стихотворната стъпка.
    Много добро стихотворение
  • Хубаво е, но така поднесе ми прилича на есе ако го подредиш малко ще стане още по-хубаво. Поздрави
Propuestas
: ??:??