Patrizzia (Надежда Ангелова)
2245 18462
30 nov 2019, 12:26  

Предзимно 

  Poesía » Del paisaje
1087 10 7

Бърза вятърът, къса букети,
да дари сетен път есента.
Леден дъжд по косите ѝ свети,
ситни бисери. Плач в песента.

Хризантемите бели – от восък,
и листата – от златен варак...
А от утре светът ще е плосък,
с диря заешка в първия сняг.

Есента, посреднощ ще си иде,
в час от тръпно очакване глух.
Зима бяла къделя заприда...
Шал изплита от сребърен пух.

И проплакват дърветата голи,
скреж по жиците – сън и мечта,
а врабчето безмълвно се моли
да дочака април, пролетта...

 

И повтарям след него, унесен,
на молитвата тъжния зов.
Тихо тръгва си късната есен,
иде зима, сезон за любов...

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??