Отдалечихме се. С години.
И стана някак постепенно.
Ти се разсърди. Без причини.
Аз в самотата хлътнах. Смело.
И после замълчах. Завинаги.
Упорството те бетонира.
Какво пък, свикнах. Вече стига ми
с теб да се дирим из Всемира.
Замръзва тишината в мене.
А чашата те е погълнала.
Часовникът ми спря да стене.
И прахоляк ме дави в ъгъла. ...