20 ago 2019, 15:40

Прегръдка за татко 

  Poesía » Filosófica
699 3 4
С ръцете си - клони неокършени
събирам изоставени гнезда от птици.
Все някога и в тях ще кацне щъркел,
нагънат от хартия – неизлюпен.
С нозете си – дървета изкорубени
протягам в земната утробата корени,
за да прегърна там дълбоко в тъмното
Сърцето вкаменено на баща ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росилина Хесапчиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??