С ръцете си - клони неокършени
събирам изоставени гнезда от птици.
Все някога и в тях ще кацне щъркел,
нагънат от хартия – неизлюпен.
С нозете си – дървета изкорубени
протягам в земната утробата корени,
за да прегърна там дълбоко в тъмното
Сърцето вкаменено на баща ми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.