3 abr 2008, 22:57

Преход 

  Poesía » De amor
574 0 12
От цяла вечност сме все заедно,
еднакво се променяме, видно е.
В зависимост нежна и паметна,
в безсъница прозрачна литваме.
И търсим се заедно, споменно,
а смелост болезнена настига ни.
И мислим си как да посрещнем
порои нелеки, спасителни...
Въпроси задаваме, отзад-напред
към съдбата, за господаря и воина.
Пак очи смеят се и стоплят устни,
припламват заедно в пламъци.
И кротко струят най-нежни чувства.
Аз и ти, преход на странници...

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??