Избуя във краката ми дивото лято
и зелени ми станаха костите.
Плисна топлият мрак до вратата
на входа. И до стълбите. И до пръстите ми.
И отнесе с вълните си светлозелени
всички зимни кафяви обувки,
всички сиви пуловери, грейки,
голи клони, премръзнали котки…
Избуя зад прозореца дивото лято.
Звън от счупено в къщи стъкло
ме поряза по ходилата.
Лъхна вятър и дъх на сено. ...