ПРЕЖИВЯНО В БОЛНИЦА 15.12.2015
Със болки във ставите,с много съмнения
отидох на място съвсем непознато.
Не знаех за хората с чудни умения
ще вдъхнат ли вяра отново в главата ми.
Реших да ми режат костта със доверие
макар и на възраст "четир'сет по две".
Изгонят ли болката-няма две мнения
ще бъда по-млада и...малко човек!
И чудото стана-отличничка бях.
То..моята лесна бе-малко поспах,
събудих се нова,даже песен запях.
Какво се е случило дори не разбрах....
Екипът си знае със какво се е борил –
с алергии, кръв" Бе отрицателна"
и много ли и колко е здраве изровил,
но вече съм права и много признателна!
Професорът строг е, но много коректен
и същото иска от всички навред.
И както е с нож във ръката перфектен –
тъй да цари и във стаите ред...
Да бъдеш красива сестра медицинска
награда от Бог е, но дарба същинска
човечен да бъдеш,да имаш душа-
за болните то е от рая балсам!
А тук тези млади пет дами-богини
ден и нощ ги делят с нас по равно
и боцкат без болка с усмивки стерилни,
зовеш ли ги-тичат към нас незабавно...
Много,много са топли и нежни
и са гордост и слава за шефа.
Той разчита на тях и така неизбежно
с виртуозен екип да изграждат успеха...
Санитарки зоват се две дами, а най
е дълъг денят им да тичат безкрай.
На тях се дължи хигиена изрядна
със тях не се чувстваш ни мръсна,ни гладна!
Да почнеш да ходиш е цяла наука –
"така се обръщай, това не прави
главата изправяй, не бързай сполука -
неправилно ходене много ,много вреди...
С кинезитерапия и... малко кураж
и... ето ме права, вървяща добре,
остана от болката само мираж -
превърнах се вече в нормален човек!
Желая на всички да бъдат щастливи,
много здраве, успехи в живота си личен!
За дните и нощи, що с нас са делили -
нека всеки се чувства безкрайно обичан!!
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados