Отмълчи се от тези мълчания.
Какво толкова много събра?
Как живееш в това разстояние
между себе си и света?
Затова си отиват от тебе
недоволни – жена след жена,
не намерили своето време
в тази твоя потайна душа!
Като някаква гъба поемаш
много думи и само мълчиш.
Сякаш стая си – неразтребена
и из нея самичък кръжиш!
Аделина Колева
© Аделина Колева Todos los derechos reservados