Прекопирах в душата си слънцето

14 jun 2007, 11:29

Poesía

824 0 19

Звънко синьо накапах в очите си,
прекопирах в душата си слънцето -
да изгрея, напук на сълзите
и на всяко фалшиво завръщане.
Бели гълъби кацат в ръцете ми,
носят вест, прегоряла от жажда -
пролетта е изтекла в нозете,
но пред изгрева лято се ражда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Прекопирах в душата си слънцето

Искате да прочетете повече?

Propuestas