ПРЕКРАСНИЯТ УЖАС

... когато в твоите писма

заровя тежките си пръсти,

и вятър – тръни на валма –

из мене спомените дръсти,

под чорлавите ми слънца

на припечето ми ги просва,

с теб бяхме просто две деца,

додето ни прокуди Господ,

оттам нататък – всяка нощ,

от ден на ден все по-самотни,

брат и сестриче на Гаврош! –

ни гонеха като животни,

на автостоп, във влак, в такси,

по спирки, гари и хотели,

разхвърлях твоите коси

в – дошли за таен грях, недели,

дори без правото на поф,

печални, влюбени апаши! –

изпихме мъчната любов

от своите Горчиви чаши,

ще гледам твоите очи,

доде цветята се спаружат...

Дори отвъд ще ми горчи! –

от Любовта – прекрасен ужас.