Прекрасното започва, щом отвориш портичката на кафеза...

30 jul 2010, 21:06

Poesía » De amor

567 0 4

(по Оксана Стомина)

Дадох ти шанс да бъдеш свободна от тази любов.

Дадох ти право да ме познаваш отблизо, без болка.

Нощ след нощ редях за теб благослов...

В нямо мълчание звъняха само осколките...

Позволих ти да не бъдеш в живота ми никоя...

Без молби, без надежди, без обещания...

Беше в очите ми винаги Дамата Пика...

Безнадеждно Сбогуване... Доживотно Прощаване...

Тих исках да бъда, но ти наруши Тишината...

Искаше скорост и вятър да свири в ушите...

Ти разтърси Земята! Ти ви за мен под Луната...

Ти ми беше Небето и безпределните висини...

Аз бродех и скитах все по сокаци задънени...

Градината... Ореха... Исках да ги намеря...

Високи ти бяха дуварите... Портите не издъних...

Хлапашки вярвах, че всичко останало е химера...

От един път разбрах, разбрах колко си права...

Оголял и безумен, безкраен бе стремежът за Щастие...

Бог ребро ми е взел, а колко ми дава...

Спира Времето и, вярвам, започва Прекрасното...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.