ПРЕКРОЯВАНЕ НА СВЕТЛОТО
Бледнеят бавно и полека
възторзите от младостта,
а с тях и прашната пътека –
която криво изчертах.
Деди, приятели поеха –
един след друг. Къде – не знам.
Подир изтляващите сенки
просторно става – като в храм.
По-светло уж, ала е някак
по-тесен и мъглив светът,
самотен ми е всеки празник,
горчи ми залъчето хляб –
когато не е споделено.
И майското небе мълчи –
оцъклено и безпредметно
с дъжда си – кисел и тръпчив.
Дълбоко сляга тишината,
не можеш дума размени,
немее хлопната вратата
и не проскърцва – цели дни.
Да знаех, сенчици любими,
че ще се върнете – за час,
ще скъсам бедните си рими –
и ще остана в здрача с вас.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
горчи ми залъчето хляб"
В момента и аз се чувствам така. Все едно за мен си го писала...