10 nov 2009, 8:54

Прелюдия 

  Poesía » De amor
672 0 0
Дъждовно-есенна картина,
стоях до теб, трепереща от студ,
а ти ме взе за илюзия фалшива.
Напук на чувствата, напук!
Стоях до теб, развълнувана, но няма.
Енергията ми с твоята в едно се сля,
от очите ти знак за радост голяма,
като целувка на лицето ми се спря.
"Истинска съм, докосни ме" -
едва успях да промълвя,
усмивка на лицето ти изгрява.
Ах, как исках нещо след това... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© С обич от мен за вас Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??