Жената реши, че ще става художник –
на стари години и с мойте пари!
Накупи си четки, бои и триножник,
озъби се пътьом и в хола се скри!
Намърда се вътре, заключи вратата,
не каза ни дума, ни вопъл, ни стон...
Призля ми... облегнах се цял на стената,
и зяпнах с уста като вчерашен сом.
Какво ѝ прищрака отново, за Бога,
с какво ли заслужих такава жена?!
Нима не ѝ стигнаха курсът по йога,
скоковете с бънджи, по джаза страстта... ...