ПРЕМИНАХ ПРЕЗ СВЕТА СЪС БЯЛА КНИГА
... когато нощем скърца дървоядът и ми напомня, че съм още жив,
изваждам си моливчето и сядам да ви напиша стихче с тих курсив,
не зная откъде при мен пристига? – дали не е от звездното небе,
преминах през света със бяла книга и черен хляб във пътното торбе,
и гледам всеки стих да е надежда, от летен дъжд да пада по-благат,
тъй паячето в светлата си прежда плете – едно напред и три назад,
в животеца ми – къс безлихвен заем, дай, Господи, до моя сетен миг! –
сврян в ъгъла на този свят безкраен, да дишам на чист български език,
един ден – щом Вълшебникът с килима ме отнесе в безкрайното небе,
през този свят децата ми да минат със бяла книга в пътното торбе.