slavi2002 (Слави Тодоров)
93 165
10 jun 2022, 17:12  

Премълчано на разсъмване 

  Poesía » De amor
506 8 4

Простил съм ти отдавна, но защо ли

мисълта за тебе тлее още?

Аз виждал съм те в най-различни роли,

в най-дългите непредвими нощи.

 

Изтиквам от пространството полека

наглед уж непотребните неща.

Но тръгнал ли съм по една пътека,

встрани да кривна как да се реша?

 

Ти не мисли, че искам да те моля.

И да го сторя – смисъл не видях

Валяло е през всяка нова пролет,

преди отвън да се отрупа с цвят.

 

 

Желанията ми - безкрайно чисти,

едва ли могат да те накърнят.

Живея между няма и не искам

и все по-празен става моят свят.

© Слави Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Звучи изключително откровено и истинско, освен това и добре написано!
  • Хубаво е! 👍
  • Много зряло изповедно стихотворение за твърде младата ти възраст и това ме впечатлява, Слави. Поантата също е прекрасна и силна - още едно достойнство на творбата ти. Обичам да те чета, младежо! 🌈
  • Тъжно, но красиво и изпълнено с чувства, които още измъчват душата ти, но в този живот, всичко отминава и се превръща в спомен!
Propuestas
: ??:??