Премълчаване на стари сънища
В налюбено мълчание
превръща се нощта
и Обич и желание
във моята ръка,
преплетени, унасят се в жадувана игра -
игра на светлини, на изгреви по здрач;
вълшебна топлина,
изкусен е шивач
на дреха от копнежи,
от мечти и смях,
наметната небрежно
върху предишен страх...
Откривам тайна портичка, зад синкавия дим,
като завеса спусната - от шегобиец - мим,
не казва нито дума, но прави таен знак,
усмихва се, наужким, подгънал тъжно крак;
разтваря плахо длани и вместо гълъб бял,
от тях излита ангел – блести тъй засиял,
а в шепата му, скътани - мечтите ми най-скъпи,
след залеза на дните ми в нов изгрев ще напъпят...
Събудено Човечество,
към първата Любов
ще прави плахи стъпчици,
но аз ще съм готов
да влезе Тя във мен, дори да съм без дъх;
ще стъпвам по килим - от оня чуден мъх,
и тихо ще застена – ранен и разпилян,
след безпощадна битка за всеки светъл блян...
А тя е цяр вълшебен - най-първата Любов
и винаги се връща като последен зов;
усмихва се наяве, защото знае как,
присяда пак до мен, подгъва смешно крак;
усмихва се наужким на оня смешен мим
и после чезне тиха сред синкавия дим...
Вълшебна топлина,
изкусен е шивач
на дреха от копнежи,
от мечти и смях,
наметнала небрежно
палто от звезден прах.
И Обич и желание,
във моята ръка,
преплетени, унасят се в жадувана игра...
Кирето, 03.12.2013 г ., /последна редакция -07.01.2014 г. /, Бургас
© Кирил Ганчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
наметнала небрежно
палто от звезден прах.
звездите запяха. харесах. благодаря! -
Звучи толкова интимно, красиво и нежно! Беше удоволствие да прочета, браво, Кире!
-
Танче,
права си - Любовта е и мелодия и красота и блян едновременно!
Поздравче! -
Да ми хареса, е най-малкото, когато е сътворено такова вълшебство и красота, мелодия и блян, за нея - Любовта!
-
Ивонка,
благодаря Ти, нека е красива мелодия, която излъчва топлинка...
Поздравче! -
Като песничка звучи, леко и приятно! Харесах!
-
Дани, Викторе,
аз съм просто един съвсем обикновен човек и всеки ден си го повтарям, за да не се самозабравя...
Поздравче! -
Аплодисменти!!!
-
Невероятно! Впечетлен съм!
-
Ена /Елена Гоцева/,
истински е, вярвай ми...
Поздрави!
Линасветлана,
знаеш сестро - не пиша случайни неща
Поздравче!
Жанет,
нека има топлина за всички. ДА бъде!
Поздрави сърдечни!
Краси,
благодаря Ти, Приятелю! Ти си Човек, който знае силата на думите. А те са не само оръжие, но и лек за душата...
Поздрави!
Рада,
дай Боже, да си права и дано доживея думите Ти да се сбъднат до последната!
Поздравче! -
Експеримента ти се е получил отлично!Вълшебна игра на думи,поднесена елегантно и фино!И зад думите–същите копнежи,чувства,които ни съпровождат от младостта до дълбока старост...
-
Ренесансов словесен разкош!
Препрочитам и аплодирам с удоволствие! -
Открехнах портичката ти и ме лъхна муханинджева топлинка
Доставяй си (ни) по - често такива удоволствия ( кажи - добре :P ) -
Благодаря!
-
Много ми хареса!!!
Истински е, и е Любов!
Великолепен стих!!!
Благодаря! -
Всяко нещо, сътворено с Обич, дава резултат. Така знам от баба ми и ще съм й благодарен винаги за този първи урок по човечност.
Мир на душата й, беше изключително благороден Човек !
А както споменах в предишния си коментар, във всичко влагам частица от себе си, дори и в най-малкия жест. Иначе няма смисъл. Смисълът е в заряда... -
Стихът е много добър и, както казва Сеси, красив и ефирен. Дори нещо повече - има някаква томителна нежност в него. Дори и добричко послание за Любов (с главно Л).
Така че, причом тут професионализмът? Той нито може да бъде оправдание, нито извинение, нито пък априори заслуга
А и някой беше отбелязал факта, че Ноевият ковчег бил построен от аматьори, а Титаник - от професионалисти...
-
Най-малкото е сътворен с Любов.Всичко правя по този начин, иначе не би имало смисъл.
А това изчерпва всичко...
Благодаря Ти, Сеси! -
Сътворил си чудесен стих - красив и ефирен!
-
Танче, респект към Теб! Ти си много добър коректив.
Поздравче!
Андрина,
експериментирам и пиша за удоволствие, простете непрофесионализма ми, но се забавлявам с думите и нека носят поне едно добричко послание за Любов. Това стига.
Реверанс!
Манипулирам,
вълшебството идва от онова, което хората изграждат в ума си, когато четат даден текст. Думите ми не са изящни,затова заложих просто заряд. Нека се усеща...
Благодаря Ти! -
Удоволствие за сетивата! Прочетох на глас и е вълшебно
-
И това ти отива...
Хареса ми! -
Като видя името ти, първосигнално почвам да "кова дъсчици" и ми е някак трудно да те свържа с поезията. Впечатлена съм, Кире!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Значи можеш и друго, освeн да ковеш дъски ;P