17 dic 2012, 10:38

Пренапиши ме 

  Poesía » De amor
1088 0 11

                 
                   
                 Пренапиши ме
                          

Сега аз дращя по вратата. Не отваряй…
Нали съм зла и остра. Сърповидна.
На усета тавана се стовари
върху земята ми… Мечти и старо вино.

Потопът те отнесе. Див и хищен.
И острова ти няма как да стигна.
Платната ми събрани. Но те дишам.
На Думите в жестоката енигма.

Сбери звездичките. Дано остане място.
В сърцето ти все някак да се сгуша.
Не се превърна тиквата в каляска.
Но пък ми стигат устни две. 
                                        
                                        Оазис в сушата…

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много хубаво пишеш, Таня!
  • Мммм..., как звучи само..., нещо като - "Сега пренаписвам сърцето си"...!!!
  • Права е Маргарита - само две устни не стигат...На мен ми мирише на ...самоунищожение (хич не я харесвам тази дума, но тя е най-точната)..Иначе поздрави, Таня!!
  • Много е хубаво! Аплодисменти, Таня!
  • Много хубаво стихотворение! Поздрав Таня!
  • Чудесен стих, Таня, само хора които харесват чалгата в поезията няма да го оценят...
    Поздрави.
  • "Платната ми събрани. Но те дишам.
    На Думите в жестоката енигма."

    Танче, това не е въздух - отрова е!
    Прегръдка!*
  • Ако е писано на една врата да е твоя, то на нея пише - "Отвори ме"!
    Ако е писано на две устни да те пият, това никога няма да ти стига!
    И понеже те обичам, ще ти кажа:
    - сгушен на тясно място, стоплен не бива!

    Стихотворението е хубаво!
  • Сгуши се до любовта!
    Поздрави!
  • Страхотна, както винаги
  • Оазис си...
    Пиши!
Propuestas
: ??:??