Hathor (Геновева Симеонова)
461 1665
24 feb 2021, 12:08

Пренеси ме 

  Poesía
313 5 13

Пренеси ме над бездната в силни ръце

като Господ, без нищо да искаш -

на гърдите, в покоя на свойто сърце.

Пренеси ме, когато заспивам.

 

Подари ми надеждата, дето сви колене

и забрави молитвите свои,

скъсан изгрев разперил отново криле

над акация с цъфнали клони.

 

Помогни ми след зимната, матова скръб

във безцветна, съдрана одежда,

да изровя от скрина сукман от памук,

пролетта на крака да посрещна.

 

Пренеси ме над бездната като леко перце

от крило на застреляна птица -

във онуй Елисейско непознато поле,

дето няма ни болка, ни зима.

 

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много силно и красиво !
  • Anterez, само ти улови "какво е искал да каже авторът". Но едва ли някой, който не е минал през болката и безнадеждността би приел подобна молба за възможна.
  • Само аз ли виждам молба за разтоварване от болката на земното бреме и желание за покоя на Райските вселения?
    Да има любовен копнеж, да има глътка светлина, но те са просто пълнеж...
  • Красиви поетични образи, събрани в любовен копнеж... Поздравявам те, Геновева!
  • Копнежът по бъдещето, по неизживяната глътка светлина!
  • Красиво.
    Поздравявам те.
  • Благодаря на всички прочели и коментирали!
  • Прекрасно е!
  • Прекрасно!
  • Разкош!
  • Както и аз пък съм убедена, че дори и да не знае в момента какво иска, винаги знае какво не иска!
  • Благодаря, Пепи, мисля, че жената на определена възраст вече знае какво иска.
  • Кой е казал, че Жената не знае какво иска?
    Поздравления! Хубав стих
Propuestas
: ??:??