Преображение- 2

Море, пред твоето величие

защо Душата ми мълчи?..

И плискат ме със безразличие

днес яростните ти вълни...

Защо във бялатата ти пяна

не виждам цветната дъга,

която някога остана

като вълшебство по брега?..

Защо не мога да си спомня

мечтите на едно момче?..

Защо дори и хоризонта

не може да ме повлече?..

Защо като пред храм забравен

слова  отчаяни мълвя-

подобно Жрец, тук изоставен

от своя Бог във нищета?..

Защо пустеят Висините?..

Без птици ли е тоя Свят?..

С игра любовна по скалите

защо те вече не гнездят?..

И Вятърът нали е птица,

а влачи се обезкрилен

в накуцващата върволица

след  отминаващия ден!..

Защо и морското индиго

оловно-сивкаво трепти-

и шансът пак не ми намига,

хазартно да ме подкрепи?..

Защо сега от синевата

над мене, облака краде

и гледам я- тъй непозната

в любимо някога небе?..

...И сам пред морската стихия

застинал във нелеп контраст

защо е трудно да открия

живеца от предишна Страст?..

Къде остана дързостта ми,

с която някога живях

в бушуващите Океани

и сам от същността им бях!...

...Въпросите ми като вятър

се носят в оня синкав дим,

зад който почва Необята,

но няма отговор един.

Безкраят ли е по-далече?..

Духът ми ли е уморен?..

Или пък аз не вярвам вече

във Жребий странно подменен?..

д-р Коста Качев