Преображение*

14 dic 2013, 9:05

Poesía » Del paisaje

392 0 2

Преображение*

Лято е... И тишина...

Вечер... Нещо омилее...

Хлуе нежна ведрина

вятър палав щом повее...

На небето рой звезди

и от тяхната далечност

в тази нощ ще се роди

в нас желание за вечност...

На щурците с песента

драскаща по тишината,

оживява във нощта

образът на самотата...

Толкова неща сега,

толкова мечти отложени

идват като на шега,

но и малко разтревожени.

... Лятна вечер... Тишина...

С тръпка вятърът довее

тъжна щурчова свирня

и заслушваш се във нея...

Коста Качев,

Преображение господне и според народната

метеорология вече времето се преобразява от лятно на есенно.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.