Да мога да си купя свобода,
пък нека е дори след сто години,
и през глава да хукна от града,
във който моят тъп живот премина.
Да спра да плащам сметките за ток,
да не вися по цял ден на опашка,
и в дланите ми моят Господ Бог
неземната си благост да ми праща.
И никога да не изпитам страх
какво ще кажат тъпите съседи.
И – да ошетам, както го живях,
живота си, преминал във безреда.
Кураж да дам – момичето у мен
да има смелостта да си отиде
от този, който ме държи във плен –
покорна, тиха, сива и невидима.
Нима страхът ни кара да грешим,
да стискаме душите си в окови?
От нас да си отиват – яко дим,
забравени – най-светлите любови?
И през страха ти – твоя мъчна кал,
завърне ли се другият при тебе,
разбираш, че до днес си оцелял,
защото бил си някому потребен.
27.08.2018 г., София
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
Йотовава, не искам да оставаш с впечатление, че ти противостоя, но и аз ще те помоля да не търкаш творбата на Бостанджиев. Според мен двете стоят доста добре. С уважение.