28 ago 2018, 23:32

Преодоляване на страха 

  Poesía
3672 34 56

Да мога да си купя свобода,
пък нека е дори след сто години,
и през глава да хукна от града,
във който моят тъп живот премина.

 

Да спра да плащам сметките за ток,
да не вися по цял ден на опашка,
и в дланите ми моят Господ Бог
неземната си благост да ми праща.

 

И никога да не изпитам страх
какво ще кажат тъпите съседи.
И – да ошетам, както го живях,
живота си, преминал във безреда.

 

Кураж да дам – момичето у мен
да има смелостта да си отиде
от този, който ме държи във плен –
покорна, тиха, сива и невидима.

 

Нима страхът ни кара да грешим,
да стискаме душите си в окови?
От нас да си отиват – яко дим,
забравени – най-светлите любови?

 

И през страха ти – твоя мъчна кал,
завърне ли се другият при тебе,
разбираш, че до днес си оцелял,
защото бил си някому потребен.

 

27.08.2018 г., София

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Бостанджиев, с неудоволствие потребявам непоетичния ти псевдоним, за да засвидетелствам пред уважаемата Йотовава и Мааайстора почувстваната от мен в "контра" творбата ти поетична изповед, особено след стиха: кураж да имам - смелостта у мен да не залязва със среброто във косите ми... И нататъшното със сигурност не е "отскубано" от някой сушав бостан, а от курбан прободено сърце на жаден за правда БГ патриот.
    Йотовава, не искам да оставаш с впечатление, че ти противостоя, но и аз ще те помоля да не търкаш творбата на Бостанджиев. Според мен двете стоят доста добре. С уважение.
  • Йотова! Не се впрягай. Бай Бостан никога не си трие глупостите, които е надраскал - пил или трезвен. В нищо не ща да ви убеждавам, защото коментарите ви по написаното от мене по-долу са напълно правилни. Но, нека този бисер написан от мен стои тук, докато имаш акаунт в откровения за да служи за пример на младото поколение, как не трябва да се пише нещо като поезия.
  • Ами Бостане, набързото си е набързо - не можа да ни убедиш, че е по-добро. Слабостите вече ги обсъдихме. Хубаво е да се надскачаш, ама просто не си пораснал.🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣
  • Йотова! Позна и не позна - тъкмо бях врътнал две-три уискита, когато попаднах случайно пак в този "сокак", но не ми отне 4-ри години за писане, а три секунди за къс старт и 5 минути за "надраскване". А, да ви е благо, това, което не ви е постно.
  • Мисля си, Краси, че просто Бостанджиев е страдал от нещо - недопиване например, та в 4 часа посреднощ да мине да напомни за себе си. Всъщност, ако проследиш коментарите, първо е минал през раздел Музика и след като е получил подобаващ отпор, е решил да се разпише и тук.
    Да, наистина е "гавър" 😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂😂
  • Този гавър е една весела интерпретация. Тавтологичната рима "ден-ден" също високо постижение. А подобни аритмии и вариации в размера май и в предучилищна възраст не биха допуснали. Ако някой приеме това сериозно за блажна поезия (богата на реторични фигури, емоции, поетична техника) става много тъжно.
  • За римуването на непогрешим - грешим, стискаме - ръкостискане - тук, Бостанджиев, просто си надминал върхЪТ🤷‍♀️🤷‍♀️🤷‍♀️🤷‍♀️🤷‍♀️😁😁😁😁😁😁
  • Касиус, хем раздрънкан, хем вкиснат кавър.
    Римна двойка - плащам - пращам, тук и шестокласник би се справил по-добре. За ритъма - не искам да говоря, моля те, ако за тоя "бърз" кавър ти е отнело 4 години, недей пилей безценното си време. 🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣🤣
  • Ето един бърз кавър след 4-ри, а не след сто години и се надявам некои майстори да вдянат, защо ми е било постно.

    Да можех да си купя свобода,
    сега - а не след сто години...
    За да не хуквам през глава
    по пътища и по чужбини.

    Да спра да чакам всеки ден
    в България да стане чудо -
    да дойде ясен, светъл ден...
    Да не живееме - за лудо!

    И искам тока да си плащам,
    без да се чувствам угнетен,
    че само пусто в празно пращам
    и че живея ден - за ден...

    И никога безмерен страх
    да не изпитвам от неясно утре -
    да не беснее важен олигарх
    над бъдещето ми, ни в нощ...
    ни в сутрин.

    Кураж да имам - смелостта у мен
    да не залязва със среброто
    в косите ми, които ден след ден
    се разпиляват по пътеките
    на злото.

    Страхът ни кара да грешим -
    оковите в душите си да стискаме.
    Единствено непогрешим,
    животът е -
    с челично ръкостискане.

    Че през страхът ни гниещата кал
    на целокупното миросъздание,
    пресява, кой е оцелял заслужено -
    не с подаяние!
  • Благодаря ти, Пастирче
  • Почитания за това стихотворение, Валя!👍🌹💖
  • Благодаря, Момчиле
  • Петте петолъчици - тука не стигат... !!! Брависсимо !!!
  • Благодаря, Мария, Цонка.
  • Чета и харесвам всичко твое, това е едно от най-любимите ми.
  • Прекрасен стих, докосващо съдържание! Браво!!!
  • Благодаря, Ивон
  • Стойностна поезия!
  • Благодаря, Надя
  • Толкова красив и толкова истински стих! Браво!
  • Весело изкарване на настъпването на Новата Година, Йотова!
  • На всички отбили се - светли празници
  • Тенев! Неведоми са бостанджийските пътища. На мен ми е постно, за това се ограничавам с: "не е по моя вкус" . На теб като ти е "блажно" - удари едно похвално гастрономически подплатено слово, та и други край теб да започнат да се облизват! Аз моя вкус не искам да налагам на никого.
  • Поздрави за хубавото ти стихотворение, Валюша! Радвам ти се!
  • Сложил съм творбата в "Избор на редактора" и ако някой я намира за постна, искам да знам защо. Ако подобно мнение не бъде подплатено с аргументи, си остава евтин опит за заяждане.
  • Нека не е след сто години! Колебанията са излишни! Много истински и мъдър стих! Поздравления!
  • Бостан оня ден му видях акъла, обикновен хейтър си е, аман от такива!
    дето си въобразяват, че мнението им е "истина" - сбъркани понятия, кой им се връзва точно тук на такива?
    да си ходят във фейса и по другите чатове такива.
  • Краси, Петре, оставете Бостан да си има мнение.
    Зер коментирал ме е точно преди 7 години
    Пепи, бъди
  • Много е хубаво, добре, че го "изровихте"!
  • Да ме извиняват авторката и редакторът, че няма да коментирам творбата. По повод на коментара на въпросния Бостан: най-лесно е да нападаш и да нагрубяваш една жена. По-трудно е да съумееш да преглътнеш гордостта и самолюбието си и заобичаш света. Поздрави!
  • Кое му е постното? Бъди по-изчетпателен. Гологловно твърдение подмяташ. Дай аргументи в негова подкрепа.
  • Ммм да. постно.
  • Добре си дошъл, и аз благодаря
  • Стойностни стихове! Благодаря!
  • Безжичен, Бети, Доче, Недко - бъдете!
  • "Нима страхът ни кара да грешим,
    да стискаме душите си в окови?"

    Страхът е диригента на живота ни
    обсебил мислите като змия.
    От другите, от себе си, от Бога
    все ни внедрява чувство за вина...

    Благодаря, Валя
  • Извън спора, свързан с религиозните (и не до там) "принадлежности", смятам използването на шльокавица за недопустимо!
  • Искам да кажа: Да, в стихотворението на Валентина има особени гледни точки, но точно те ми харесват. Коментарът на Недко може да е много качествен и интересен, но не го прочетох. И никога няма да прочета нещо, което е на великия български език (основа на т.н. "славянски езици" ) и което е написано на латиница... Защото знам какво велико дело за Велика България и за православното християнство са свършили небългарите (поклон!) Кирил и Методий и техните български последователи. Да живее Велика Православна Християнска България!
  • Аз също харесах стиха, но и коментара на Недко. По-точно ( за коментара) с това, че свобода не се купува и така нататък...
    Само тая латиница...малко не на място...
  • Благодаря ти, Мария.
  • Любовта и страхът са в основата на всичко. Дано по-често първото да е определящо в живота ни! Много ми хареса, Валя, поздрави!
  • Силве, Павлинка, Руми - благодаря!
  • Браво, Валя!
  • Почитания, Вале!
  • Късно осъзнаваме колко сме загубили само защото ни е било страх...Благодаря ви.
  • Силна поезия!... Браво, Валя!
  • Този страх-мъчна кал е чудесна метафора! Отново ни даряваш със стойностна поезия, Благодаря ти за нея!
  • Много ми хареса – чувствено, смело, дълбоко! В любими!
  • Благодаря ви, приятели, добре сте ми дошли.
  • Браво!
  • Хубаво е...
  • Ами... чудесно е (понякога точно липсата на нещо ражда шедьоври, а ти, както виждам, си сглобила поне два) ... и тези думи в края на стиха ти...
  • Дар - слово! Удоволствие е да те чета, Валя!
  • Браво!
  • Без думи!
  • Да преодоляваме
    и да не забравяме
    че сами си го създаваме.
Propuestas
: ??:??