28 nov 2018, 9:19  

Преоткриване 

  Poesía » Verso libre
596 1 0

На скалата на ръба
потрепвам боса.
От полета в нощта
белег веч ще нося.

 

В одежда бяла
от нощна синева,
коси развяла,
се спускам след дъжда.

 

И не е сън,
по-истинско е
тук навън.

 

Звезден прах
рисува ми корона от дантела…

 

Вече съм!
 

 

© Мирела Шопова Todos los derechos reservados

Вдъхновено от произведение на прекрасната поетеса Деница Петрова.

Мой звършек на нейната творба, разказваща за въображаем полет в нощна синева.

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??