Препинателните знаци -

ние сме отбор юнаци.

Не препъваме деца,

а допълваме речта -

та написаната мисъл

да прочита своя смисъл,

изразителна да бъде

с интонация и мъдрост!

Двоеточие се казвам

и на думите подсказвам

бързо да се наредят,

мисълта да проследят.

Точка казвам се, деца,

обичам дълги писъмца.

Зная да им слагам края,

защото мястото ми там е.

Аз тиренце съм добричко,

думите деля на срички,

а когато редчето не стига,

спешно на место пристигам!

Пак тире, но с друга роля,

в пряка реч ме пишат, моля!

Още да изреждам зная,

не обичам да гадая!

Запетайка съм красива

и ме правите щастлива,

щом поставяте ме дето

мястото ми е прието.

Винаги въпрос задавам

и от радост засиявам -

щом да питаш си готов,

аз приятел съм ти нов!

Удивителният знак

въздиша и се чуди пак.

Да го слагаш продължавай,

чувствата на друг не давай!

Многоточието, вярвам,

много, много, че ви трябва.

Мястото си то познава,

трите точки притежава.