Препускат лудо дивите коне
и спират в здрача за почивка.
Така все тичма моето сърце
със обич, трепет в мене скрито.
Как времето лети! Не съм сама
щом обичта си пазя още
към скъпите ми - няма ги, но тя
в съня ми даже пари нощем.
И тичам в стих със дивите коне!
Нощта събудена се мръщи.
Препуска лудо моето сърце!
Ще спре ли уморено - също... ...