6 oct 2010, 9:24

Препъниудавник 

  Poesía » Otra
546 0 5

Удавих се в погледа ти,

а слънцето търси пулса ми.

Запушва уши от грохота на ламаринените ми кръвосъдове,

които стар циганин калайдисва,

изтривайки с мръсен парцал

загорялата по дъното меланхолия.

Замирисва на кал и проговорили риби,

преяли с пресипнала тишина

или с последното ми самочувствие.

Препънах се в погледа ти,

а луната блуждае

по стария калдъръм на душата ми.

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Препънах се в погледа ти,
    а луната блуждае
    по стария калдъръм на душата ми."
    Невероятно силен и дълбок стих - впечатляващo прозрениe!!!

  • ... ламаринената камбана на Душата калдъръмено ехти... пулсът ти е търсил Слънцето...
  • Без такива...последно...самочувствие...Много,много харесах!!!Поздрав!
  • Браво! Такъв полезен стар циганин,
    кой ли е !
  • "...загорялата по дъното меланхолия."
    Привет
Propuestas
: ??:??