Във пясъка, заровил стъпала,
пред бурното море стоя замаян.
Вълните днес ми върнаха света,
отдавна от сърцето ми забравен.
Залисан в своя бяг, насам-натам,
и скрил дълбоко спомени предишни.
Пропуснах, че в живота – океан,
нещата май напълно са излишни.
И че вълните, с бесния си рев,
за миг един премахват всяка грижа.
И станах АЗ, безгрижното дете,
което не познаваше каприза. ...