Животът следва свойто колело,
препуска от зачатие към рая.
Педалите неистово върти,
спирачките са пристан на безкрая.
Чукари стръмни днес ще изкачи,
а после от безпаметна умора
в унилост всеки ров ще го смути,
душата ще пристане на простора.
Животът е лудешко колело,
пътуване и кратко, и далечно.
На прага - божи дом и опело,
в очакване на сбъдване всевечно.
Напролет ален гюл ще разцъфти,
уханен цвят в сърцето ще възкръсне.
От пъпна връв живот ще се роди,
Всевишният надежда ще му вдъхне.
Ромашка, 01.03.2023 г.
© Златка Чардакова Todos los derechos reservados