На А.
Очите си отново с теб намерих,
Угаснали те бяха, дордето в самотата тлея.
Сега луната с поглед даже в миг измерих,
За да открия, че по-красива си дори от нея.
Отново чувам музиката на живота,
Изгубил бях насладата, която всяка песен носи.
И ден по ден живях с таз’ тиха несгода –
За мъничко утеха душата ми да проси.
Отново вдишвам на живота ароматите…
Откривам пак и всеки вкус и всеки цвят.
Благословен с на любовта помадите,
Намерих цял един нов свят!
И тъй, загърбил миналото бездиханно
Нещо простичко открих,
Дано не прозвучи ти странно,
но срещайки те аз истински се преродих.
20.01.2024
© Владимир Велев Todos los derechos reservados