Прераждане
Крехките среднощни обещания
шептяха за отминаваща любов.
За гърлото й ръцете ми копняха,
а Тя запрати в мрака своя зов.
И стенания разтърсваха небето
със меките мелодии на Ерос.
В тон звездите пееха в небитието
за поета и последния му епос.
Жадувахме да чуем сирените,
заплюли песните си на брега.
За да преродим в нас душите,
проклели в ада нашите сърца.
***
Помниш ли, когато през онези векове
обещахме си под златните звезди
да бъдем заеднo, държейки се с ръце
и никой не ще може да ни раздели.
Сега стоя над твоя гроб самотен
и мислите бунтуват се в мен.
Да те обгърна с прегръдка дива
и да потънем в нощния сатен.
О, ангел мой, дай на заем светлината
през мрачните завеси на Страха,
докато се срещнем в долината
в кървава прегръдка на Съдбата.
***
И здрачът бе разцепен от прелитащите звуци,
излитащи от гробницата на Смъртта.
Стенания се лутат неволно в захлас.
О, черна Богиньо дива, изгрей за нас!
Ще плачат изсъхнали треви
в красивите извивки на нощта.
Ангелите падаха в моя плен,
където абаносът гние в самота.
Като феникс се родих отново
във пепелта на бойното поле,
където гарвани и демони играха
за мен, в една последна схватка.
© Живко Todos los derechos reservados