За да възкръсне Фениксът, е нужен огън.
В един единствен миг да пепелее.
С последни пламъци да освети пустинята,
когато почнат дюните да виделеят.
Да се удави в недокоснати води на зазоряване,
последен дъх искрите му да ронят на прощаване.
И пак, отново, млад и безразсъден
в митичните пера на Феникса да се роди,
благословен и на безсмъртие осъден - да запламти.
Изконна, птицата да сътворява танц и песен
реално-нереална и ефирна до самоизгаряне.
Понесла под крило яйце от смирна, ...