Предем сами
съдбите си заплетени
и сливаме душите си в една.
А щом изгрее цвете от венчето ни,
в очите си събираме дъжда.
И ритъмът във нас дори променя се,
сърцето ни забива във дует.
Щом в твоите очи, неясно виждащи,
открием чудо и завет.
"Добре дошло, мъниче!" шепнем ти
и сякаш че си взело миг от нас.
Разкъсана на късове душата ни, ...