Разгаряха се нощни клади
в измислено от гняв небе,
ала само той пострада,
този, който всичко ми отне...
Невинност, нежност, доброта
и слънчева усмивка нежна
Лепкавата, смугла самота
ме чака толкова копнежно...
Няма ме... изчезнах в стих
и сълзи лея, чрез мастило,
а калемът – спомен мил
по устните следи изтрива... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse