24 jul 2007, 12:01
Прераждане? (Право Огледало)
"...Но если туп как дерево
родишься баобаба,
будешь баобабом тысячу лет, пока помреш!"
Прераждане?
Дали има следсмъртно прераждане?
Там, след дупката, другий живот?
Въпрос лесен за нагаждане
според визия, хлебец и пот.
Да повярвам? - Капан за наивници.
Да прегърна удобна следа?!
Както щрауса - в пясъка, пленници
на небъдна, прастара мечта.
Животът ми - Тук и Сега!
Прекрасен ли, пуст - все е ребром!
Отредените зими, лета
препускам! Като за последно.
И спрягам Доброто със бяс -
скЪтал за всеки петаче.
Да мога в последния час,
да гледам в очите ти, братче!
*
Не.
Не мисля, че има прераждане.
Слабо вярвам в задгробен живот.
Имах свойто единствено Раждане -
цар за някои. За други пък - скот.
*
"...не лутше ли,
при Жизни быть
приличным человеком..."
5 Октомври 2003, Ломбо Есте
© Симеон Дончев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Так кто есть кто, так кто был кем?- мы никогда не знаем.
С ума сошли генетики от ген и хромосом.
Быть может, тот облезлый кот - был раньше негодяем,
А этот милый человек - был раньше добрым псом.
Я от восторга прыгаю,
Я обхожу искусы,-
Удобную религию
Придумали индусы!
))))))
леле, колко отдавна не се бях сещала за тази песен на Висоцки !
Поздрав...
супер стихотворение!
в този ред на мисли - лично аз се надявам да има, въпреки че явно количествените натрупвания не водят до качествени такива ... Но ..може би в следващите ще сме поне мъничко ПО ПО ПО ...
П.П. - открих го!
Примечание:
...Иногда напишешь песню и вдруг видишь: сам ведешь себя. несоответственно. Вот, например, после того как я написал "Балладу о переселении душ", стал приглядываться к собакам. Думаю: а вдруг это какой-нибудь бродячий музыкант раньше был? Или там кошек каких-нибудь видишь, думаешь, что это какие-нибудь дамы раньше были. определенные. И уже с ними ведешь себя по-другому. - В.В.
-
Поздрав!Браво!
-
За Титаник сме на едно и също мнение
А, за другото не знам. Аз нямам точно такова мнение по въпроса! Но всеки има право да вожда нещата по различен начин.
Но наистина стихчето е великолепно. И това последното за Мадона на Микеланжело много ми хареса. Моите почитания! -
К'во да му плачеш на Титаник, Вили?
Иначе голямата ми щерка е родена в началото на 1985-та.
за любовта ..."в удобния затвор на всяка къща..."
Sorry to say it, Kid! -
Стихотоворението е наистина прекрасно, но явно с вас просто имам различна гледна точка. В един разказ пишеше: "Миналото, настоящето и бъдещето са една и съща права, на която всеки стои на различно място и гледа по различен начин. Достатъчно е да направиш една крачка (посоката няма значение) или дори само да обърнеш поглед в друга посока и ще видиш нещата по различен начин, но никога те няма да съвпадат с това, което другите виждат. Освен ако двама не се обичат толкова, че да се слеят в един."
Аз съм намерила онзи, с който виждам нещата по един и същи начин и може би за това е такава гледната ми точка. А и съм много, ама наистина много романтична ( не плаках на "Титаник", но съм романтична. -
Ето какво мисли Надежда за вечната любов, Вили:
Другар
Не искам да ти бъда божество,
че божествата лесно се разлюбват.
Не се усеща как, кога, какво,
но нещо непременно ги погубва.
И най-голямата любов, прости,
за тебе не желая да съм също.
Умира тя, и без да искаш ти,
в удобния затвор на всяка къща.
Аз искам само с искрени очи
с теб да делим и хляба, и леглото.
И колкото и смешно да звучи,
аз искам твой другар да съм в живота.
Че лесно своя Бог човек мени.
Че новата любов е най-голяма.
А със другаря в трудните ни дни
смъртта едничка ни разделя само.
-
Само един въпрос: Смяташ ли, че любовта не е достатъчно силна, за да ни накара да търсим този, когото обичаме дори и след смъртта. И смяташ ли, че един живот би стигнал на тези, които наистина се обичат, да са заедно или те чакат смъртта, за да стигнат безкрайността и да са вплели ръцете си, слели сърцата си и завинаги докоснали устните си дори и след вечността?
P.S. Но стихът е наистина много хубав. Поднасям ти моите възхищения
(От една не толкова прекрасна, но много влюбена поетеса - ако мога да се нарека така) -
Дано има!
Поздрави и за този стих! -
Браво!!!
-
Дано има!!!
Браво, силен стих!!! -
Може и наивно да звучи,но аз се надявам на такова!
По-лесно е да вярвам,че опита който трупам,ще ми послужи и за после,че грешките които правя,са уроците,които е трябвало да усвоя!
Поздрави за хубавия стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
На мъка почваме да се опираме като изчезнат аргументите -
затова да ги търсим!!!