VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
28 ago 2014, 21:18

Пресечени орбити 

  Poesía » De amor
527 0 5

Денят умря все още светъл.

                           Закапа странна здрачина.

На всичко стана ням свидетел

                           една заклета в нас луна.

                           Летя ли с мен в дълбочината

на звездния водовъртеж

                           или потъна в необята

на своя овладян копнеж?

                           Усети ли в мига вълшебен

какво се случи между нас?

                            Вълната с приливния гребен?

С отприщената нежна страст?

                            Неосъзнатата наслада

сред гейзери от тишина?

                           Очите, търсещи пощада

в усещането за вина?

                           До болка сплетените пръсти

в предверието на страха?

                           И двете свещи срещу кръста,

всеопрощаващи греха?

                           От днес сме свързани навеки.

И в студове и в топлина...

                           Изстраданите ни пътеки

сега се сливат във една.

                          Какво, че всичко ни разделя

и се изпречва срещу нас?

                           Все някоя света Неделя

ще дойде празник и за нас!

                           От щастието разлюляна

със звън вълшебен и свещен,

                          ще бие празнична камбана

 единствено за теб и мен!

 

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Боже, колко ми е близко...
  • "На нас ни трябва
    щастие в сражение родено.
    Не по-голямо
    от сърцето на човека
    и не по малко
    от вселената."

    Четейки се сетих за финалните думи от едно стихотворение на Л. Левчев.
    А в това стихотворение си рисувал с думи...
  • Чудесно казано!
    Поздравления, Чавдаре!
  • Ако човек много вярва, това може и да се случи!И аз ще каза като Вики - Дано!
  • Дано дойде Неделята! Чудесно!
Propuestas
: ??:??