11 sept 2018, 23:31

...преситеното лято си отива... 

  Poesía
768 8 22
В зелена, сенокосна люлка сгушено,
едно щурче сърце от песни крие,
замира в полет времето заслушано,
небето сълзи в облаците трие.
Свири щурче, че слушат те косачите,
а в песента ти есента наднича.
Брезички, знам със сълзи златни плачете,
за лятото. То още ви обича.
Свири! А в есенното равноденствие,
една луна те слуша, не заспива.
Със шарена лъжа за благоденствие,
преситеното лято си отива...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Посветено, на едно Щурче. (Мая Нарлиева). :)

Propuestas
: ??:??