Полета волен, над мрак и разруха,
през вятър и бури, през зимни мъгли
е тежък и труден. Замахват със мъка
крилете, преследвайки свойте мечти...
По всяко перо има рани - забравени
и белези грозни от остри бодли,
но гордо изпънати, стройно изправени
крилете преследват свойте мечти...
И птицата, сила незнайна открила,
в сърцето ù младо безгласно шепти:
"Ти можеш, не спирай, не искай закрила,
сама си... но вярна на свойте мечти"... ...