Като подплашено ято от птици
разлетяха се годините наши
в светлината на изнурените ни зеници
плахи спомени скътахме, прашни
Едно невинно, разцъфнало детство
с окършени клонки от незрели мечти
Младост жилава дошла по наследство
отстоявахме в неравностойни борби
Летяхме заредени с надежди
следващи своя личен компас
Изгревите ни правеха още по-силни
и всяко действие бe в наша власт ...