26 ago 2009, 16:37

Пресушена стомна 

  Poesía » De amor
476 0 0
Аз тихо плача,
потънала във собствената си прегръдка.
Придържам жадно раната дълбока,
а ти дори не чуваш мойте вопли,
вглъбени нежно в тишината…
Отровни думи ме нападат,
изречени през телефонната слушалка,
а аз усещам - сили нямам -
лъжата да убия с нежна болка.
Сълзите ми не овлажняват вече
твоето сърце-стомана.
Молбите ми не те разпалват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??