Когато залезът във нищото се претопи и гасне сладостта му във очите, тогава мрак заплашва да сломи останалата воля, отекнала във дните на миналия ми разкош и суета, белязала с усмивки и сълзи страните, когато нямаше и капка нищета, за да прояде онези бисери – мечтите. А аз вървях. Събирах ги безчет. И мислех си, че нищо не пропускам! Каква съдба, оказа се да си поет, изгубил всичко, но и не спестил лъжите!
Лъжи, които същността пронизват като натрошено до безпаметност стъкло. И върху нетленната си плът изписват: „Лъжа ли бе или мечта след опело?”
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.