21 jun 2009, 18:01

Превзето гнездо 

  Poesía
573 0 16

Превзето гнездо

 

Без да зная колко е кръгла сълзата,

тръгнах по пътя край тополите бели -

хъс  да меря с плода на земята

и да искам с онези очи онемели

 

своето право на слънце и дъжд

в неотпитата ласка на времето.

Без да имам ръст и длан, като мъж

разпределях  товара на бремето.

 

Продължих своя път, ала срещах

сърдити неверия, а онази, моята

грешна женска любов изживях

в сбраната жежкост на срещата.

 

Искаш да викнеш по още едно?

В питието страха да удавиш?!

Как се пирува в превзето гнездо?

Пий! Дано да забравиш!!!

 

(Щом се питаш дали и защо -

време е пътя да яхна.

В пълна с посоки луна

стъмвам  се. Ясна.)

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??