През черните очи на клоуна

1 oct 2013, 11:30

Poesía

883 0 13

На прашната арена
застива тишината.
Разсънващо се време
изостря пипалата си.
Тълпата е готова.
Върти се полилеят.
Очакват мене - клоуна,
отвикнал да се смее.
Ти липсваш. А тълпата
се киска безпризорно.
Излизам срещу Ада
от тъмната гримьорна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

През черните очи на клоуна

Искате да прочетете повече?

Propuestas