На 20 години светът е чудесен.
Песен без край.
Есен и пролет се смесват.
Давай! Живей!
На 30 години са трудните дни.
Деца, тъщи, свекърви -
сърцето кърви!
На 40 години улегнали, млади -
животът слади.
Обличайте дрехите нови -
купон до зори!
На 50 години вече внуче кръжи.
Дните отново са песен,
но без лъжи.
Любовно ни гледат
невинни детски очи.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados